Пълнолуние в Гетсимания - част I

Първоначално публикувано в понеделник, 27 септември 2010 г., 8:01 ч. на немски в www.letztercountdown.org

Бих искал да ви поканя още веднъж да тръгнете с мен на едно пътуване, което ще ни отведе почти 2000 години назад във времето до 31 г. сл. Хр., годината, която всички познаваме и се научихме да обичаме в адвентизма като годината на Христовото разпятие. Това не е пътуване само във времето, но също така ни води до определено място, което всички познаваме от Евангелията: Гетсиманската градина, където нашият възлюбен Господ Исус се поти с кръв за нас, докато греховете ни бяха възложени върху Него. След като Исус проведе Тайната вечеря с учениците Си вечерта, те тръгнаха да отидат в тази градина. Според нашето разбиране на адвентистите и според обичайния ни ден това се смяташе за вечерта на четвъртък, преминаваща в петък на разпятието. Според еврейското смятане, когато денят започва със залез слънце и не започва в полунощ, това вече е петък.

Елън Г. Уайт започна глава 74, която е озаглавена Гетсимания в нейната прекрасна книга Желанието на вековете, със следните думи:

Заедно с учениците Си, Спасителят бавно се отправи към Гетсиманската градина. Пасхалната луна, широка и пълна, грееше от безоблачно небе. Градът на палатките на поклонниците потъна в тишина.

Това, което повечето от нас приемат за привидно поетично описание на обстоятелствата на пристигането на Исус в Гетсиманската градина, съдържа толкова много динамит, че тази бомба е на път да взриви целия адвентизъм. Със сигурност ще се чудите как е възможно това.

Отворено писмо

За да разберем това, трябва да прочетем едно отворено писмо срещу нашата адвентна(и) църква(и), което циркулира из Интернет в момента. Публикувано е на 6 март 2009 г. на да напише платформа за документи под ОТВОРЕНО ПИСМО до КЛИФЪРД ГОЛДСТАЙН и е адресирано до бившия еврейски автор Клифърд Голдщайн, който се обърна към адвентизма и който е добре известен със своите адвентни книги, като Америка в пророчеството; по този начин той е косвено адресиран до всички адвентисти. Заглавието е:

ОТВОРЕНО ПИСМО до КЛИФЪРД ГОЛДЩАЙН: КРЪСТЪТ НЕ Е бил през 31 г. сл. Хр.

Във въведението вече можем да прочетем следните силни думи:

Ако изчисленията на адвентистите от седмия ден на пророчеството на Даниил за 70-те седмици, водещи до кръста на Пасхата в петък, 14 нисан през 31 г. сл. Хр., не са правилни, тогава . . . цялата предпоставка за основаването и съществуването на Църквата на адвентистите от седмия ден е разрушена.

Ако средата на 70-ата седмица на Данаил не завърши при разпъването на Исус на Пасха в петък, 14 нисан през 31 г. сл. Хр, тогава Указът за възстановяване на Ерусалим не е даден на Ездра от Артаксеркс Лонгиман през 457 г. пр.н.е. Нито 2,300-те вечери и сутрини завършват през 1844 г. сл. Хр. Показано е, че принципът ден-година е неверен. Няма „Следствено решение“. Вавилон все още не е паднал и посланията на 3-те ангела остават да бъдат проповядвани от 3-те ангела.

Това би било достатъчно основание да се постави под въпрос основата на организацията на СДА и да се прекрати по-нататъшното й съществуване. Това би ни принудило да се запитаме точно какво друго, ако нещо, което учи адвентизмът, може да е вярно, ако те са разбрали нещо толкова елементарно, толкова абсолютно погрешно!

Тази църква, която твърди, че проповядва посланията на 3-те ангела и че е хранилището на Истината за нашето време, би се основавала на прозрачна лъжа.

Ще бъде доказано, че пророкът на тази църква е проповядвал фалшиво послание, отричайки претенциите й за титлата на истински Божи пророк. Възможно ли е Святият Дух да й е „показал“ такава фалшива доктрина? Само фалшивите пророци проповядват фалшиви послания и ние трябва да бягаме от тях.

Що се отнася до множеството образовани адвентни учени от Елън Г. Уайт насам, които са одобрили и затвърдили нейните доктрини, не – тяхното мълчание по този най-фундаментален и решаващ въпрос също говори много за тяхната вяра, техните стандарти, тяхната почтеност?

Това не означава ли, че Църквата на адвентистите от седмия ден би била основана на непоносима, осъдителна лъжа?

Тогава тази църква нямаше ли да проповядва лъжа от 1844 г.?

Лъжа, която нито един ангел, нито Исус, нито Светият Дух никога не е изричал.

Всеки, който смята тези твърдения за преувеличени, намира приятел в мен. Въпреки това реших, че това е просто хипербола, когато го прочетох за първи път. Но след това дойдоха дълги проучвания на различните еврейски календари и библейските правила за празниците, тъй като исках да се противопоставя на лунните спазващи съботата и трябваше да проследя техните изследвания, и разбирането на тези календари ме върна към астрономията (не астрологията, както някои искат да ми натрапят) и до изумително заключение: Всъщност имаме проблем с годината 31 от н.е. в адвентизма.

Според сегашните ни познания и с всички скорошни научни и астрономически доказателства, не може да е греела пълна луна през 31 г. сл. Хр. над решаващата сцена в Гетсимания в петък, както ние, адвентистите, го проповядваме. защо не Тъй като всяка Пасха трябва да се пада на пълнолуние (или ден след това), но ако Пасхата през 31 г. сл. Хр. е била през март или април, тогава пълнолунието на Nissan 14, ако е било 27 март, е падало във вторник, а ако е било 25 април, е падало в сряда, но никога в петък!

Точно по-горе обаче четем, че Елън Г. Уайт заявява: „The пасхална луна , широк и пълен, грейна от безоблачно небе."

Освен това в нейните писания в няколко случая намираме ясно позоваване на факта, че Исус е умрял на кръста през пролетта на 31 г. сл. Хр.:

През пролетта на 31 г. сл. Хр, Христос, истинската жертва, беше принесен на Голгота. {ОТ 233.2}

Има още две подобни изявления Голямата борба, и по един в Дух на пророчеството, Пророци и царе намлява Вярата, с която живея.

И тя потвърждава, че Исус е умрял в петък:

Проблемът изглеждаше тъпкан след проблем. На шестия ден от седмицата те бяха видели своя Учител да умира; в първия ден на следващата седмица те се оказаха лишени от тялото Му и бяха обвинени, че са го откраднали, за да измамят хората. {ОТ 794.2}

Бях шокиран и трогнат до дъното на адвентното си сърце. Възможно ли е наистина да съм вярвал на лъжа през всичките тези години? Възможно ли е пророчествата на Даниил да не са се изпълнили? Или ние, адвентистите, само сме сгрешили годината - но тогава как може 1844 все още да е вярна? Елън Г. Уайт също потвърди 22 октомври 1844 г. много пъти! Тогава наистина ли е била фалшив пророк? ужасно! непоносимо! Това наистина би бил краят на адвентизма — без преувеличение!

Но разбира се, помислих си... първо се успокой, чети внимателно, провери всичко...

Това бих искал да направя сега, заедно с вас...

70-те седмици

Авторът на отвореното писмо продължава и обяснява как ние като адвентисти разбираме изпълнението на пророчеството за 70-те седмици от Даниил 9. Всеки, който все още не знае това, трябва първо да погледне нашата основна доктрина в това отношение. Това може да стане по много приятен начин на Министерство на киберпространството. Всичко е библейско и красиво подготвено.

Всеки, който вече го знае и просто иска да види общ преглед, ето основната диаграма на нашето тълкуване на 70-те седмици от Даниил:

Следователно в средата на седемдесетата седмица стигаме точно до пролетта на 31 г. сл. Хр. и разпъването на Исус. Авторът на отвореното писмо е абсолютно прав. По този начин и по никакъв друг начин ние като адвентисти го преподаваме.

Авторът продължава:

Теологията на SDA гласи, очевидно без да е прибягвал до най-елементарното средство за действителна проверка на календара, че Исус е бил разпнат на Пасхата в петък, 14 нисан, 31 г. сл. Хр. Тази доктрина е опорната точка, върху която лежи валидността на тяхното тълкуване на пророчеството за 70-те седмици, което за тях се изпълнява в това, че Месията е „отсечен в средата на 70-та седмица“.

Полагайки цялата си вяра в изчисленията на езическия Птолемей, SDAs се уверяват, че от 486 ½ години (69 ½ седмици) от 457 г. пр. н. е. (когато Артаксеркс Лонгиман, казват те, издава своя указ за възстановяването на Йерусалим), ги довежда до 31 г. сл. Хр., те по този начин убедително са доказали, че техният метод на библейска ейзегеза и тълкуване, е водоустойчив, безупречен, непогрешим, неприкосновен. Те са безспорно убедени, че това е вярно, и не желаят да бъдат бъркани с фактите.

За съжаление на тази доктрина, това е доказуемо фалшив. Никога не съм срещал никакво доказателство на SDA за тази дата за кръста, вероятно защото, след като бяха убедени в нейната точност, всички сметнаха за ненужно да проверяват този решаващ детайл.

И за съжаление трябва да призная, че имах никога преди видян или чут за всяка проверка на SDA на датата. Трябва да призная също, че и аз не съм го проучвал наистина. Първият път, когато прочетох някаква критика към нашето учение в това отношение, дойде от последователите на доктрината за лунната събота. Но повече за това по-късно.

Ако човек прочете следващите 16 страници от документа на автора на отвореното писмо, който нарича себе си „Йеруша“ в профила си, се сблъсква с доста подробно въведение в еврейския календар по начина, по който авторът си представя сегашния календар по времето на Исус. Йеруша по никакъв начин не разкрива факта, че има големи разногласия и разногласия относно това как точно евреите са изчислявали своите празници преди 2000 години. Истинското решение на „проблема с година 31“ също ще покаже какъв календар е бил наистина използван по това време.

Всъщност това, което правят авторът и много други, които атакуват нашата църква(и) по същия начин, е доста просто. Те вземат фазите на луната, които днес са лесно предсказуеми и научно проверими, и ги сравняват с делничните дни на отговарящите на условията месеци, които биха могли да бъдат кандидати за Пасхата през 31 г. сл. Хр. Ние трябва да направим същото - може би дори с по-развита програма от тази на Йеруша. Той ще ме остави да се размина, защото на пръв поглед резултатите му ще се потвърдят и това със сигурност ще го зарадва. Но не ние!

Това, от което се нуждаем, е програма, която ни казва нещо астрономически точно за луната по това време, но първо трябва да си зададем въпроса: „Защо луната е толкова важна?“

Луната определя началото на месеца

Това, което знаем със сигурност и което е неоспоримо, е фактът, че древните израилтяни са спазвали лунните месеци и са определяли празниците си според тях. Това е библейски доказано и никой не може да го отрече. Там, където откриваме малки различия в мненията, е по въпроса кога точно е започнал еврейският месец: на астрономическото новолуние или на първия полумесец, първия малък видим сърп.

Но знаем със сигурност, че в Йерусалим на хълм е бил поставен специален пазач, чиято задача е била да следи по време на залез (библейското начало на деня), за да види дали след новолунието ще стане видим първият малък полумесец. Ако случаят беше такъв, този нов ден, който започна при залез слънце, беше обявен за първи ден от месеца. Този първи полумесец, който отсега нататък ще съкращаваме с “FC”, определи началото на месеца. Разбира се, възможно е да има забавяне, ако например преобладава лошо време с облаци или светлинните условия са твърде неблагоприятни. Искам да подчертая — и ще се върна към това — че не трябва да използваме тези възможни забавяния, за да обясним разликите в нашата доктрина с астрономическите резултати, които скоро ще бъдат показани, защото това само би ни примамило в друг капан.

Има и други групи, които обичат да поставят началото на месеца с астрономическото новолуние. Когато не се вижда полумесец, новолунието може да продължи 1-3 дни, така че този метод би довел до несъответствия при определянето на кой от дните на новолунието наистина е започнал месецът. Следователно този метод най-вероятно никога не е бил използван. Колкото по-напред напредваме в изследването, толкова по-ясно ще стане, че ние, откривайки определени хармонии, ще сме преоткрили дори истинския библейски календар и точните правила за определяне на месеците и годините.

И днес лагерът на пазителите на лунната събота е силно разединен, защото спорят помежду си кога точно да е началото на месеца. Тъй като празнуват своята нова събота на първия ден от всеки месец, която следователно може да се падне във всеки ден от седмицата и е различна всеки месец, и пазят този делничен ден свят като съботен ден за останалата част от месеца, различни групи от лунните пази на съботата спазват своята събота в различни дни. Тъй като знаем колко важен е осветеният ден на Бог, можем да разберем от раздора между лунните пази на съботата, че нещо не е наред.

Вероятно малцина знаят, че в арабския свят началото на религиозните месеци и фиксираните часове за молитва все още се определят точно според FC луната дори и днес и тъй като ислямът е много строг и мюсюлманите трябва да следват молитвените часове, които се прилагат за техните места на раждане, дори по време на пътувания, те предоставят най-добрите програми за изтегляне в интернет за определяне на FC луните и часовете за молитва. Ние ще използваме една такава програма за цялата поредица от статии, защото предоставя много хубави снимки и ще ни помогне да научим много повече за нашето бъдеще, отколкото просто да решим въпроса за годината 31 сл. Хр.

Всеки, който иска да провери тези проучвания, трябва да изтегли програмата Точни времена от Международен астрономически център и потвърдете, че не коригирам данните. Разбира се, можете да преизчислите данните и с всяка друга програма за планетариум. Всички те дават доста добри резултати, които се различават много малко един от друг. Друга програма, която е в състояние да ни даде много точни симулирани изгледи на луната, наблюдавани директно от хълм в Йерусалим през всяка дадена година, е Redshift. Предлага се на няколко езика и програмата струва около 75 щатски долара и вероятно е най-доброто, което в момента можете да получите на пазара на тази цена. Те са наблегнали особено на извършването на абсолютно точно лунно изчисление, тъй като не е толкова просто, математически/астрономически, тъй като Луната не се движи по равномерна орбита, а се „клати“ някак си. Официалната начална страница е www.redshift-live.com. (Не, не съм партньор там.)

Нещо повече, по-късно ще открием, че за нашето решение на проблема с година 31 е без значение дали луната е изчислена според новолунието (кое?) или FC луната, защото знаем, че Елън Г. Уайт е видяла пълнолуние в Гетсиманската градина на 14 нисан. Тя би била фалшив пророк, ако нямаше пълнолуние в петъка на разпъването на кръста през 31 г. сл. Хр. умишлено се отнасят много стриктно към Елън Г. Уайт.

Еврейският ден: От вечер до вечер

Еврейският ден започваше със залез слънце и продължаваше до залез слънце. От разказа за сътворението това може ясно да се види в Библията:

И Бог каза: Да бъде светлина; и стана светлина. И Бог видя светлината, че е добра; и Бог раздели светлината от тъмнината. И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер и стана утро, ден първи. (Битие 1: 3-5)

Има още един стих, който също дава ясно потвърждение:

Това да ви бъде събота за почивка и да смирите душите си; вечерта на деветия ден от месеца, от четно до четно, ще празнувате ли съботата си. (Левит 23:32)

И тук Рим внесе объркване и премести началото на деня за полунощ. Винаги трябва да мислим дълбоко, ако използваме дати от римския календар, защото част от римския ден все още е в стария еврейски ден (от полунощ до вечерта), а друга част в следващия еврейски ден (вечер до полунощ). Това може да предизвика доста объркване. Значението на Вавилон в крайна сметка е „объркване“.

Наистина ли Йом Кипур беше на 22 октомври 1844 г.?

Бих искал да ви покажа един спорен пример, който добре илюстрира как се изчислява началото на месеца по съвременен начин. Тъй като има много спорове относно нашия „рожден ден на адвентистите“, 22 октомври 1844 г., в този момент бих искал да проверя дали Елън Г. Уайт, която често е потвърждавала тази дата, е права или – както твърдят много сайтове за издънки – е сгрешила „отново“. И така, първо трябва да определим кога е бил видим първият полумесец преди 22 октомври. Това ще бъде началото на 1 тишри, седмият еврейски месец, от 1844 г. След това трябва да броим до 10 тишри, за да получим датата на Деня на умилостивението (Йом Кипур) през 1844 г., защото Денят на умилостивението винаги се провежда на 10-ия ден от седми еврейски месец.

Ако използвате програмата „Точни времена“ за първи път, първо трябва да въведете местоположението на „Йерусалим“, тъй като всички изчисления се основават на мястото на стария храм в града, където Исус е проповядвал и пред портите на който е бил разпнат. В тази арабска програма местоположението не е налично по подразбиране (не е изненада).

Ново местоположение по подразбиране може да се добави с бутона „Местоположение“. Координатите на Йерусалим са 35° 13' изток (E) и 31° 47' север (N). Часовата зона е +2 изток, а надморската височина е 630м. „Пречупването“ не ни интересува особено (имам: температура: 17° C, атмосферно налягане: 914 mb), нито се интересуваме от „Градски настройки“. За часовете за молитва можете да оставите 15 км.

Сега въведете име за новото местоположение по подразбиране: „ИЗРАЕЛ Йерусалим“ и натиснете бутона „Добавяне“. Вече сте готови.

Първо нека да разгледаме фазите на луната за октомври 1844 г. Кликнете върху „Фази на луната“. Винаги използвайте „местно време“ и „топоцентрично“ изчисление, защото е по-точно. Сега просто въведете 1844 в полето „година“ и щракнете върху „Изчисли“. След кратко време за изчисление ще се появи таблица с фазите на луната за цялата 1844 година. Потърсете в колоната „Новолуние“ първата дата преди 22 октомври 1844 г. Намерихте ли я? 12 октомври е, 0:41 часа. Червеното отместване казва 1:25 часа. Вярвам в Redshift, но малката разлика не е от значение за нашето изследване.

- астрономичен новолуние, когато дори и най-малкият полумесец не се виждаше, се случи на 12 октомври 1844 г., малко след нашето начало на деня (полунощ). Сега трябва да определим в кой ден при залез слънце наблюдател на хълм в Йерусалим би могъл да забележи първия малък полумесец. Това би било библейското начало на месеца и тази вечер би било библейското начало на първия ден от новия месец. Тук вече се вижда, че теориите на някои братя, които ми изпращат странни изследвания, че библейското начало на деня не е при залез, а сутрин, са пълни глупости. Трябва да разберем как точно са били извършени тези изчисления, в противен случай никога няма да открием какво Бог в Своята мъдрост е подготвил за нашето време в сенките на церемониалния закон.

Сега стигаме до основната задача на програмата „Точни времена“, която е предназначена специално за този въпрос: определянето кога е бил видим първият полумесец. Затворете нашето изчисление на лунната фаза с „Затвори“ и в главното меню щракнете върху „Видимост на полумесеца“ (видимост на полумесеца). Ще използваме римски дати във всички наши изчисления в тази поредица, защото сме свикнали да мислим и броим с тях. Затова първо отбелязваме „Григорианска дата“ в новия диалогов прозорец. Сега въведете 12 за „Ден“, 10 за „Месец“ и 1844 за „Година“.

Другите настройки винаги трябва да бъдат:

• „Нов полумесец (вечер)“
• „Топоцентрични изчисления“ (но работи и с „геоцентрични“)
• „Време на изчисление: залез“

Всеки път, когато бъде въведена нова дата, първо трябва да щракнете върху „Преглед“. След това програмата автоматично изчислява три възможни дни за видимостта, които са най-близки до нашата посочена дата, след което можем да щракнем върху червения бутон „Crescent Visibility Map“.

Програмата първо предлага 11 октомври 1844 г. и ние кликваме върху „Нарисувай“, за да начертаем картата на видимостта. Резултатът изглежда така:

Легендата за картата ни казва, че белите и червените зони показват, че е невъзможно да се забележи полумесецът. И така, вечерта на 11 октомври 1844 г. е напълно изключена. Астрономическото новолуние дори не се случи преди полунощ на 12-ти, така че това е логично!

12 октомври изглежда така:

Точно отгоре има червена зона: невъзможно. Бяла област: няма начин. Синя зона, в която биха били необходими оптични устройства за забелязване на полумесеца. Ние ще изключим тези сини зони от всички изчисления, тъй като древните израилтяни не са имали такива устройства и следователно тези зони не могат да маркират началото на библейския месец. Също така ще изключим пурпурните зони, където наблюдението с невъоръжено око е теоретично възможно при изключително добри метеорологични условия, но само за толкова кратък момент по време на залеза, че също изглежда невъзможно. Настроих Redshift да симулира всичко това за мен и резултатите са невероятно красиви. Човек се чувства пренесен в онези години. В пурпурните зони, в момента, когато слънцето не е напълно залязло, има само кратко проблясване на „полумесец“, толкова мъничко, че не може да е валидно.

Съвсем различен е случаят със зелените площи. На картата по-горе намираме такава зелена зона и това е, което търсим. Тук, в съответствие с научните критерии за изчисленията, е най-вероятно да се случи наблюдение. Зелената зона на картата по-горе обаче не покрива Израел и Ерусалим в този случай, което означава, че наблюдението на FC луната при залез слънце на 12 октомври не е било възможно.

Да се ​​обърнем към 13 октомври:

Сега намерихме това, което търсим! Зелената зона ясно покрива целия Израел, а оттам и Ерусалим, вечерта на 13 октомври при залез слънце. какво значи това Кой ден сега е 1-ви от тишри, 1-ви ден от седмия еврейски месец?

Сега искаме да броим до 10-ти тишри. За да го улесним, можем да използваме един от многото налични календари в Интернет. Обичам да използвам UleDoc, но дори ако просто добавим 9 дни към 14-ти октомври, който вече открихме като 1-ви от Тишри, стигаме до деня, в който древните израилтяни биха празнували своя Денят на изкуплението през 1844 г.

И според Кокър това би било: 14 + 9 = 23. 23 октомври 1844 г.

Чакай малко! В адвентизма ние все още учим, че денят на Йом Кипур през 1844 г. е паднал на 22 октомври и че Милерите са очаквали второто идване на Исус точно на този ден. Сега изведнъж стана 23-ти вместо 22-ри? Всичко ли е наред в адвентизма сега?

Не, успокой се и помисли!

Милеритите и „Движението на седмия месец“, разбира се, нямаха такива програми, каквито имаме днес, и нямаше начин да наблюдават това, което можеше да се види в онези допустими дни при залез слънце в Йерусалим. Освен това не стана ясно по какви критерии трябва да се определя новият месец. Без да навлизаме много в подробности, нека попитаме самата Елън Г. Уайт, която е била очевидец на тези събития в деня на „голямото разочарование“, какво наистина се е случило и по кое време са очаквали Исус:

Със затаен дъх адвентистите, не по-малко от петдесет хиляди и вероятно близо сто хиляди, разпръснати до голяма степен из североизточната част на Северна Америка, се надигнаха, за да посрещнат изпълнения със събития ден, вторник, 22 октомври 1844 г.

Някои търсеха гледни точки, откъдето да надникнат в ясните небеса, надявайки се да зърнат за първи път идването на техния завръщащ се Господ. Кога ще дойде Исус? Сутрешните часове бавно изтекоха и дойде обяд, след това следобед; накрая тъмнината се настани на земята. Но все още беше 22 октомври и щеше да е до полунощ. Най-накрая този час дойде, но Исус не дойде. Разочарованието беше почти неописуемо. {1BIO 53.2–3}

Според нашето много точно изчисление стигаме до извода, че милеристите и цялото адвентно движение, които са изчислили тази „най-последна дата“ за идването след предишното „малко разочарование“, всъщност са чакали ден твърде рано за идването на Господ. Но те бяха направили библейски точно изчисление на тази „последна възможна дата на пришествието“, много подобно на начина, по който го правят еврейските караити, като определиха реколтата от пролетен ечемик на еврейската година.

Ако отворим уеб сайта на караитите www.karaite-korner.org, намираме на този чисто еврейски сайт, който обикновено не се занимава изобщо с други религии, изненадващи връзки към сайтове с адвентен дебат – веднъж към сайт на противниците на адвентизма и веднъж към адвентния отговор на Издателство Туршия, което е много основателно. Тази дискусия обаче не е за точния ден - както тук - а за това дали месецът е правилен, защото евреите вече са празнували своя Йом Кипур на Септември 23 през онази важна година 1844 г.

На какво се дължи това разминаване от точно един месец? Седмият еврейски месец е седмият полумесец, изчислен от първата FC луна, което разбира се зависи от това кога е започнала еврейската година и кога е определен първият месец. Все още трябва да говорим подробно за това как наистина е определен първият библейски месец, защото от това зависи много. Засега просто обърнете внимание на това: има поне две групи евреи: равините, които определят началото на годината според календара на равин Хилел II, и караитите, които определят началото на годината по по-библейски начин - така казват те - само според ечемичната реколта. Ще обясня подробно тези два метода за определяне на еврейското начало на годината и много скоро ще разберете, че... и двата са погрешни!

Мнозина обаче сега обвиняват нас, адвентистите, като казват, че имаме грешки в изчисленията си. Най-лошото е, че обвиняват Елън Г. Уайт, защото нейните видения потвърдиха датата и ако не беше вярна, тя щеше да бъде разобличена „за пореден път“ като лъжепророк.

Първо, трябва да разберем, че нивото на познаване на библейските истини и библейския церемониален закон е все още много ниско по това време. Съботата все още не беше призната, а още по-малко началото на еврейския ден при залез слънце. Всичко това ще бъде открито години по-късно. Така, например, в продължение на 16 години Исус не сметна за необходимо да обясни на Елън Г. Уайт, че библейското начало на деня за спазване на съботата не е в 18:00 часа, а в момента на залез слънце. Но ако Исус не го е смятал за важно по онова време, това не означава, че е толкова маловажно за нас днес. Познанието нараства и моите открития в еврейския церемониален закон и сенчестите служби и празници не биха били възможни без точното разбиране на истинското библейско изчисляване на началото на дните, месеците и годините.

Нека разгледаме изявленията на Елън Г. Уайт около 22 октомври 1844 г. и какво точно казва:

Така че историята записва тези чудодейни събития в Швеция, за да ги припомнят по-късните поколения, за да не забравят или отрекат адвентистите могъщата Божия сила, действаща в адвентната прокламация от 1840 г. и значението на присъдата, която започна в най-святото място на небесното светилище на 22 октомври 1844 г. {EGWE 108.5}

Кога точно започва деня на Йом Кипур? Вечерта на 22 октомври срещу 23 октомври 1844 г., по залез слънце. Твърдението на Елън Г. Уайт е абсолютно правилно. Присъдата започва точно вечерта на 22 октомври 1844 г.! Не започна на 23 октомври, защото щеше да закъснее с около 6 часа. Нашите лунни изчисления потвърждават точно тази дата.

В нейната биография четем:

Също така й беше показано, че са били на началото на пътека, а не в края му, както предполагаха. {1BIO 59.3}

Това е около началото на присъдата и отново това беше точно на 22 октомври, както показва нашето изчисление: залез вечерта на 22 октомври 1844 г. до 23 октомври.

In Ранни писаниячетем за затворената и отворена врата, истинското събитие, което се случи при този залез на 22 октомври: Исус завърши службата в Святото място и продължи да служи в Най-святото място. Няма противоречие - всичко е точно!

Единственият леко проблематичен коментар от Елън Г. Уайт, който успях да намеря, е от голяма полемика:

Десетият ден от седмия месец, великият Ден на умилостивението, времето за очистване на светилището, което през 1844 г. падна на двадесет и втори октомври, се смяташе за времето на идването на Господ. Това беше в хармония с вече представените доказателства, че 2300 дни ще приключат през есента, и заключението изглеждаше неустоимо. {399.4 GC}

Според нашата дефиниция Денят на умилостивението през 1844 г. не би паднал на 22 октомври, а на 23 октомври; но така или иначе, този Ден на изкуплението никога не е бил спазван на нито едно място по света. На уебсайта на караитите можем да прочетем, че те не биха празнували Деня на умилостивението на този ден. (По-късно ще покажа защо мислят така.) Вярно е обаче, че Денят на умилостивението започна на 22 октомври 1844 г.! Това е чисто диалектически въпрос, защото в действителност част от Йом Кипур се падаше на 22 октомври, а друга част на 23 октомври. Това не е достатъчно, за да порицаем Елън Г. Уайт като фалшив пророк! От това обаче научаваме колко е важно да разбираме добре тези въпроси, за да срещнем опонентите си с истината.

В края на краткото ни пътуване до тази тема искам да дам съвет, че трябва да бъдем много внимателни в нашата артикулация. Правилно изчисленият Ден на умилостивението щеше да падне на 23 октомври, но Исус определено влезе в Светая Светих на 22 октомври 1844 г., а Великият съден ден в небето започна при залез слънце на 22 октомври 1844 г. според григорианския календар. Пионерите идентифицираха новолунието на 12 октомври като началото на месеца, а не първия полумесец, както по-късно погрешно смятаха, че съботата ще започне в 18:00 часа. Но Исус ни казва чрез пророк Данаил:

Но ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето; мнозина ще тичат насам-натам, и знанието ще се увеличи, (Даниел 12: 4)

Библейската година

В тази поредица никой не може да се справи с необичайния еврейски календар и сложните на вид празници. Библията е пълна с това и това има причина, която все още не е разпозната. Ето защо, ето малко повече за изчисленията на еврейския календар. Сега знаем, че еврейският месец започва с първия полумесец (FC) и това е същото всеки месец. Сега искаме да разберем кога започва или започва еврейската година.

На първо място, има две теории и календари. Нашият „Йеруша“ използва само един от тях, при това този, който вероятно не е бил в употреба по това време.

За да влезем в този въпрос, трябва да разберем, че пролетта в древен Израел започва с равноденствието през март, както в нашата култура. Като се имат предвид промените във времето през последните 2000 години, пролетното равноденствие е било около 23 март (по Юлианския календар), докато днес е около 20 март. Между другото, всичките ми дати ще бъдат дадени в григориански (след 1582 г.) и юлиански (преди 1582 г.) срокове. Програмите, които препоръчах, автоматично прилагат конвертирането. Просто е важно да знаете, че с въвеждането на григорианския календар редът на дните не се промени и основно за това става дума, защото искаме да знаем дали е възможно Исус наистина да е умрял в петък през 31 година, да е прекарал събота в гроба и да е възкръснал в неделя сутрин, както винаги са ни учили.

До 4-ти век (също има много спорове за това кога точно, но всички са съгласни, че това е било векове след Христа), знаем, че известният равин Хилел въвежда календар, който определя първия еврейски месец, „Нисан“, така че той започва с FC луната, която е най-близо до пролетното равноденствие. Някои наричат ​​този календар „Хилел II“ и те наричат ​​съществуващия преди това календар „Хилел I“, но разбира се това не е съвсем правилно, защото Хилел дори още не е роден. Въпреки това бих искал да остана и при тази номенклатура, защото е толкова красиво проста.

Някои вече предполагат че преди равин Хилел и неговия календар Хилел II, еврейското правило за началото на годината е било да се използва първата FC луна след пролетното равноденствие или падане заедно с пролетното равноденствие. Както ще видим, привържениците на тази теория са се доближили много до истината, но все още има нещо, което липсва.

И така, има два възможни календара, които зависят изцяло от пролетното равноденствие (23 март по това време, 20 март днес), и единият от тях е доказуемо въведен векове след Христос. Точно такъв използва нашият Йеруша в отвореното си писмо... и там направи първата си голяма грешка, а и много други правят същото.

И така, мислите ли, че просто трябва да използваме календара на Хилел I и всичко ще бъде безсмислено? Далеч от това! Но първо, нека обобщим възможностите, които открихме за началото на годината досега:

Четири метода

Така вече виждаме от анализа на различните теории за началото на библейския месец и година, че има някои несъответствия и несигурности. Ако има нещо, включено за нас, като последното поколение, в библейските празнични дни, първо трябва да признаем, че не е друг, а Сатана, който създаде толкова много объркване и сега имаме задачата да изведем ред от хаоса.

Досега открихме четири различни начина, по които евреите може да са определили началото на първия си месец „Нисан“ през 31 година. Тези методи се използват взаимозаменяемо от много уебсайтове и всеки приема метода, който по-добре подкрепя идеите на автора.

1. Началото на годината (Nissan 1) при астрономическото новолуние, което е най-близо до пролетното равноденствие.
2. Началото на годината (Nissan 1) при астрономическото новолуние, което е след пролетното равноденствие или пада върху него.
3. Началото на годината (Nissan 1) при FC луната, която е най-близо до пролетното равноденствие.
4. Начало на годината (Nissan 1) при FC луната, която е след пролетното равноденствие или пада върху него.

Йеруша избра само един от тези четири метода, метода на Хилел II (№ 3), и този метод е много малко вероятно да бъде правилният, тъй като знаем, че равин Хилел въвежда изчислението с FC луната, най-близка до пролетното равноденствие, векове след 31 г. сл. Хр.

Караитите

Не можем да заобиколим и тази група евреи, когато обмисляме какво вероятно е било истинското изчисление на библейското начало на годината. Те твърдят – и това очевидно е честно – че се опитват да обърнат еврейския календар, който беше реформиран от равин Хилел, и да се върнат към спазването на оригиналния библейски календар, изискван от Йехова. Следователно те напълно изключват използването на астрономическото новолуние, защото разбират, че Бог е показал на Мойсей нещо в нощното небе, когато му е казал:

Това месец ще ви бъде началото на месеците; това ще ви бъде първият месец на годината. (Изход 12:2)

Думата за месец е „ходеш“ и всъщност означава „новолуние“. Така че, ако Бог искаше да научи Мойсей за началото на месеца, тогава Той посочи първия полумесец, защото ако нямаше нищо (астрономическо новолуние), Той не би могъл да показва нещо. Съгласен съм с тези караити и затова занапред ще оставим настрана астрономическите новолуния, които дори понякога продължават по 2-3 дни и биха създали други проблеми при определянето на началото на месеца. Само при изчисляването на възможните делнични дни за Пасхата през 31 г. сл. Хр., ние ще го използваме за пълнота.

Сега бих искал накратко да представя какво мислят караимите. На Нисан 16, 16-ия ден от първия еврейски месец, трябва да се принесе определена церемониална жертва: размахването на снопа от първите плодове.

Говори на израилтяните и им кажи: Когато влезете в земята, която ви давам, и пожънете жетвата от нея, тогава трябва да занесете сноп от първите плодове на вашата реколта на свещеника; И той ще развява снопа пред Господа, за да ти бъде благоугоден; на другия ден след съботата свещеникът да го подвижи. (Левит 23:10,11)

Според еврейската традиция снопът от първи плодове се състои от първия ечемик, тъй като ечемикът узрява първи сред всички зърнени култури, около месец по-рано от останалите. За съжаление нямаме много други препратки към Библията, но е логично заключение, че трябва да възникне проблем за този пролетен празник, на втория ден след Пасхата, ако просто няма наличен зрял ечемик, нали? Как трябва евреите да „развяват снопа“, ако не могат да намерят никакъв узрял сноп ечемик?

Този очевиден проблем доведе до много правилното предположение, че началото на годината ще трябва да бъде отложено, ако няма зрял ечемик (abib) в края на 12-ия месец. В този случай те трябваше да изчакат следващата FC луна. Но по този начин те поне знаеха две седмици преди празника Пасха дали наистина може да се развява снопът на Nissan 16 или не. В еврейската култура няма високосна година с допълнителен ден на всеки четири години, както я познаваме, но има 13-ти месец, високосен месец. И как трябва да се определи това отново, разбира се, се обсъжда много.

Равинските евреи имат постоянна система, която вмъква високосен месец на всеки 19 години (което между другото води до много интересни математически проблеми и постепенно изместване на началото на годината в сравнение с истинската слънчева година), докато караимските евреи определят високосния си месец чрез абиб (което просто означава „зрялост“) на ечемика, което има много повече смисъл от гледна точка на Библията:

Този ден излезе в месец Абиб, (Изход 13:4)

Спазвайте месец авив, и пазете пасхата на Господа вашия Бог, защото в месец авив ГОСПОД, твоят Бог, те изведе из Египет през нощта. (Второзаконие 16:1)

Но какво да кажем за равноденствието? Този въпрос е напълно игнориран от караимите. В края на 12-ия си месец те просто търсят абиба и ако го намерят, следващият полумесец веднага отбелязва 1-ви Нисан. Ако не го намерят, вмъкват 13-ти месец и в края на този месец отново търсят. Следователно началото на годината за караитите зависи само косвено от слънцето, тъй като то дава светлина и топлина за растежа на растенията. Тяхната решимост е повече земеделска и по-малко астрономическа.

Ако сега добавим караитското изчисление на началото на годината към нашия списък от четири метода, вече получаваме пет начина, по които еврейското начало на годината може да бъде изчислено. Виждате ли колко объркване се внесе?

1. Началото на годината (Nissan 1) при астрономическото новолуние, което е най-близо до пролетното равноденствие.
2. Началото на годината (Nissan 1) при астрономическото новолуние, което е след пролетното равноденствие или пада върху него.
3. Началото на годината (Nissan 1) при FC луната, която е най-близо до пролетното равноденствие.
4. Начало на годината (Nissan 1) при FC луната, която е след пролетното равноденствие или пада върху него.
5. Началото на годината (Nissan 1) на луната на FC, ако може да се намери абибът.

След „първото разочарование“ от 1843 г., адвентните пионери започнаха да учат през лятото на 1844 г., че Исус ще трябва да се върне „най-късно“ на 22 октомври 1844 г., ако тази година бъде предшествана от високосен месец поради отсъствието на абива. (13-ият месец, разбира се, винаги принадлежи на предходната година.) Ще видим, че са били абсолютно прави!

На заинтересования читател, който би искал да навлезе по-дълбоко в тази тема и да знае повече подробности, бих искал специално да препоръчам уебсайта на караитите www.karaite-korner.org и много информативния текст на Издателство Туршия. Тук ще се огранича до представяне само на фактите, които са важни за разбирането на решението. Не искам да го правя твърде дълго.

Следователно ще бъде наша задача да разберем кой от тези методи е правилен и това със сигурност не е лесна задача, тъй като никой не е решил този проблем преди нас. Удивителният факт за решението ще бъде, че нито един от методите няма да се окаже напълно грешен, но не и напълно правилен. В тази първа част от поредицата в сянка ще открием истинския библейски метод, който все още е бил в употреба по времето на Исус и само с това знание са били възможни удивителните изчисления от третата част, които ще потвърдят нашите открития от първата част по чудесен начин.

Празникът Пасха

Според Библията празникът на Пасхата се провежда на 14 Нисан, през първия еврейски месец. Ето защо е толкова важно да разберете кога започва еврейската година. И разбира се от това зависят и другите пролетни и есенни празници. Като цяло вярването е, че израилтяните просто са гледали за полумесеца преди или след пролетното равноденствие or търсейки абиба и ако полумесецът се виждаше при залез слънце, те знаеха, че това е началото на първия ден от месеца Нисан. След това те успяха тържествено да провъзгласят това в цял Израел и хората разполагаха с почти две седмици време да пътуват до Ерусалим и да се съберат там за подготовката на Пасхата, която започна с премахването на кваса от къщите им и жертвата на пасхалното агне.

В адвентизма се смята, че 14-ти от Нисан от 31-ва година е бил петък, а 15-ти от Нисан, първият ден от седемте дни на празника на безквасните хлябове, би бил церемониален ден за почивка (събота), който се е паднал точно на седмия ден от съботата през тази 31-ва година. Следователно, церемониалната събота би „случайно“ паднала върху седмият ден събота.

Нека прочетем Божиите инструкции за Пасхата:

На четиринадесетия ден от първия месец, вечерта, е Пасха Господня. А на петнадесетия ден от същия месец е празникът на безквасните хлябове Господу; седем дни трябва да ядете безквасен хляб. В първия ден да имате свето събрание; никаква слугинска работа да не вършите. Но вие трябва да принасяте жертва чрез огън на ГОСПОДА седем дни; на седмия ден е свето събрание; не вършете никаква слугинска работа. (Левит 23:5-8)

Говори на израилтяните и им кажи: Когато влезете в земята, която ви давам, и пожънете жетвата ѝ, тогава ще донесете сноп от първите плодове на жетвата си на свещеника; и той ще подвижи снопа пред ГОСПОДА, за да бъде приет за вас; на следващия ден след съботата свещеникът ще го подвижи.Левит 23:10,11)

Според еврейските изчисления, включително, Исус прекарва пророкуваните три дни в гробницата: малка част преди залез слънце в петък (първи ден, 14-ти от Нисан), цялата събота (втори ден, 15-ти от Нисан) и нощта от залез слънце в събота до неделя сутрин (трети ден, 16-ти от Нисан). Жертвата на първите плодове, размахването на определен вид зърно, трябваше да се извърши в деня след „съботата“ според церемониалния закон.

Сега Пасхата се пада в петък само в определени години, в които церемониалната събота (Nissan 15) се пада върху истинския седми ден събота. В годината на разпъването на Исус това беше точно така.

Знаем това от Йоан 19:31:

Затова евреите, тъй като това беше подготовката, телата да не остават на кръста в съботния ден, (защото този съботен ден беше висок ден,) помолиха Пилат да им счупят краката и да ги отведат.

Експертното мнение, което най-вероятно е напълно вярно, е, че така наречената „голяма събота“ или „велика събота“ е съществувала винаги, когато церемониална събота падаше върху истинска събота от седмия ден. Разбира се, отново има дискусия в християнските кръгове, тъй като очевидно всичко, което е изразено в проста форма в Библията, трябва да бъде поставено под въпрос. Но е сигурно, че тук в Библията се споменава една много специална характеристика на тази конкретна събота, която не може да се намери никъде другаде в Библията. Ако можем да докажем, че Исус действително е умрял в петък през 31 г. сл. н. е., тогава това ще бъде и доказателството, че „голямата събота“ означава съвпадението на церемониална събота със седмия ден на събота. Това ще стане много важно в третата част от тази поредица.

Ако разберем, че е невъзможно Исус да е умрял в петък през 31 г. сл. Хр., това би бил най-лошият сценарий за адвентизма. Тогава въпросът ще бъде въпрос на „живот или смърт“ за нас като адвентисти!

Следователно, сега е време да изчислим годината 31 г. сл. Хр. с петте метода, споменати по-горе, за да видим дали Пасхата на Нисан 14 може да е паднала в петък през 31 г. сл. Хр....

Проверката

За изчислението с първите четири метода трябва да знаем датата на пролетно равноденствие. Redshift дава отговора: 23 март 31 г. сл. Хр, 6:24 часа, време в Йерусалим.

Сега трябва да потърсим астрономическо новолуние преди пролетното равноденствие. Redshift казва: 12 март 31 г. сл. Хр, 0:23 часа.

И астрономическо новолуние след пролетното равноденствие: 10 април 31 г. сл. Хр, 13:37 часа.

- астрономическо новолуние най-близо до пролетното равноденствие е това на март 12 (11 дни разлика). Астрономическото новолуние на 10 април е с разстояние от 18 дни.

Според метод 1, започвайки годината с астрономическото новолуние, т.е най-близо до пролетното равноденствие, Пасхата щеше да падне 25 март 31 г. сл. Хр. Нека бързо да погледнем нагоре в калкулатор за делнични дни кой ден от седмицата беше това: Неделя. За съжаление не е петък.

Според метод 2, започвайки годината с астрономическото новолуние, т.е след пролетното равноденствие или съвпада с него (10 април), Пасхата щеше да падне върху 23 април 31 г. сл. Хр. Нека отново бързо да погледнем нагоре в калкулатор за делнични дни кой ден от седмицата беше това: Понеделник. За съжаление и това не беше петък.

За метод 3, започвайки годината с FC луната, която е най-близо до пролетното равноденствие, първо трябва да използваме „Точни времена“. Ако искате да проверите резултатите, моля, повторете точните стъпки, които ви показах с примера от 1844 г. Просто въведете 12 март, година 31 като дата. За да съкратя процеса, ще покажа само картата на видимостта за 12 март и „деня за изпълнение“.

Първи залез на 12 март:

Зоната, която покрива Израел, е синя и оптичните инструменти биха били необходими, за да се открие тази FC луна. Тези инструменти не са съществували през 31 г. сл. Хр. Изключено!

Сега 13 март, 31 г. сл. Хр.:

зелено! Това е залезът с FC луната, която търсим. Програмата ни казва, че това е вторник вечер... И така, 1-ви Нисан щеше да е сряда, 14 март, 31 г. сл. Хр. Нека бързо добавим 13 дни в калкулатора за дата и стигаме до Нисан 14: Вторник, 27 март, 31 г. сл. Хр. Отново не е петък!

Но все още ни остават два шанса!

Да проверим метод 4. Според този метод началото на годината (1-ви Нисан) пада върху FC луната, която следва пролетното равноденствие или съвпада с него. Следователно в Accurate Times трябва да използваме датата на астрономическото новолуние на 10 април 31 г. сл. Хр., за да намерим FC луната.

Не, невъзможно. Да проверим онзи ден:

Да, Израел е зелен! Сряда, 11 април, 31 г. сл. н. е. И така, Nissan 1 ще бъде четвъртък, 12 април, 31 г. сл. н. е. А Пасха? сряда, 25 април 31 г. сл. Хр. Пак не е петък и сега ще е здраво!

Ако изследваме метод 5 сега и следвайте правилата на караимите на техния собствен уебсайт, абибът се проверява за първи път през март. Ако го бяха намерили през март, Пасхата щеше да се състои след FC луната на март и ние вече изчислихме тази дата: Вторник, 27 март, 31 г. сл. Хр.

И ако приемем, че не са успели да намерят абиба през март, автоматично стигаме до следващата FC луна през април. Вече изчислихме и тази Пасха: Сряда, 25 април, 31 г. сл. Хр.

Пет различни метода и нито една от Пасхите не пада в петък. Какъв срам!

Край ли е вече за адвентизма, както пламенно заявява „Йеруша“?

Нека се вслушаме в някои самотни гласове сред нас, които се опитват да ни защитят от тази очевидно фатална атака...

Жалки опити за обяснение

On YouTube, можем да видим и чуем една хубава проповед на адвентния пастор Майкъл Кунц, която представлява „крайния“ отговор на адвентистите на тази дилема. Първо чух тази проповед с голяма радост, но след това забелязах нещо смущаващо.

Майкъл Кунц обяснява там основно същите факти, които вече ви казах. Той ни казва, че има ужасна атака срещу адвентизма, защото няма да можем да разрешим проблема от 31 г. сл. Хр. с петък. Той отбеляза с тъга, че е бил пастор от десетилетия и дори той е бил разтърсен до самите основи на вярата си. В началото той помоли никой да не напуска стаята, защото първо трябваше да покаже, че наистина е толкова лошо с адвентизма, но в края на кратката си проповед - която не продължава дори половин час - той щеше да покаже на всички решението на този проблем. Той подчерта толкова много, че никой не трябва да напуска конференцията преди края на неговата проповед, защото в противен случай човекът вероятно никога няма да се върне към адвентизма, пропускайки решението на проблема.

Въпреки моята супер бавна интернет връзка тук, в провинцията, изгледах цялата проповед - която пристигаше спиране и тръгване и силно прекъсвана за повече от два часа - със затаен дъх и силно напрежение. Исках да знам какво е решението на този привидно неразрешим проблем...

Видях, че броячът на времето на проповедта достига последните три минути... И той все още говореше колко зле е всичко. Но най-накрая дойде! А решението беше толкова просто. Всички сме твърде слепи...

Давайки същността на речта, ето какво каза пастор Майкъл Кунц в своята проповед от 13 февруари 2010 г.:

Всъщност проблемът не е дали Пасхата наистина се е паднала в астрономически петък! Истинският въпрос е дали е могло да се падне в петък, според човешка гледна точка и като се вземат предвид всички грешки, които по това време през 31 г. сл. Хр. биха могли да бъдат възможни при наблюдението на новия полумесец.

Целият свят вярва, че Пасхата щеше да падне в сряда, 25 април, тъй като това беше единствената дата, астрономически правилна и в съответствие с правилата на преобладаващия еврейски календар [вероятно Хилел I, новолуние след пролетното равноденствие] от онова време. Но евреите от онова време поставиха охрана, за да открият първия малък полумесец ...

И така, какво ще стане, ако пазачите не са открили първия полумесец при залез слънце в сряда, 11 април, 31 г. сл. Хр.? Тогава 1-ви Nissan щеше да се забави с един ден. И ако лошите метеорологични условия продължиха още повече, тогава можеше да има забавяне дори с още един ден. От човешка гледна точка не може да се изключи грешка от два дни по това време без астрономически изчислителни програми и компютри.

Прибирай се спокойно сега! Адвентизмът не е мъртъв, защото беше възможно Пасхата да се падне в петък поради човешка грешка.

Толкова за добронамерения опит на този определено приятен пастор да го обясни. Отначало си помислих, че това ще е нещо ново, което той сам е открил чрез интензивно изучаване на темата. По-късно обаче забелязах, че той наистина само повтори това, което вече беше написано отдавна в нашия Адвентен библейски коментар.

На страница 252 том 5 от Библейския коментар на адвентистите от седмия ден четем под заглавието „Възможни години за петъчно разпятие“:

b. Месецът, започващ три дни и около четири часа след новолунието на април, 31 г. сл. Хр. (приблизително 14 април), ако се смята с малко по-дълъг, но възможен интервал след астрономическото новолуние (14-то е петък, 27 април).

С други думи, точно това ни обясни пастор Майкъл Кунц. Просто трябва да „измамите“ малко и тя пасва идеално. Нека просто приемем, че охраната е била пияна през първия ден и е имало лошо време през втория ден и сме отстранили проблема.

Никой обаче не може да обвини нашите учени, като каже, че ние адвентистите никога не сме преглеждали календар. В нашия Библейски коментар можете да прочетете на много големи страници, отпечатани с малки букви (стр. 251-266) за щателен анализ на този проблем и това е първият шамар в лицето на „Йеруша“, който, докато атакува адвентизма, не знае нищо за нашите основни писания и декларации. Но признавам, че дори аз никога преди това не съм чувал за този проблем от който и да е пастор или старейшина и следователно не знаех, че знаем много добре за „въпроса за година 31“ от началото на адвентизма и сме доволни от решение „поради човешка грешка“.

Ако прочетете нашия Библейски коментар и дори намерите в приложението по тази тема писма от астрономически институции през 1950-те години на миналия век, може да се случи в един момент след толкова много доста трудни за смилане четения да затворите коментара и да кажете: „Е, всички те са експерти. Те със сигурност знаят кое е правилното!“ След това изключвате нощната лампа и се опитвате да оставите мозъка си да се възстанови в съня. Честно казано, бях склонен да реагирам точно така....

Но след това Святият Дух вече не ми даде почивка. Вътрешна борба се проведе в мен и това ме доведе отново и отново до Гетсиманската градина и до уводните думи на Елън Г. Уайт в „Желанието на вековете“ в главата „Гетсимания“:

Заедно с учениците Си, Спасителят бавно се отправи към Гетсиманската градина. Пасхалната луна, широк и пълен , грейна от безоблачно небе. Градът на палатките на поклонниците потъна в тишина.

Виждали ли сте луната два дни след пълнолуние? Все още ли ти приличаше на пълнолуние? Моля, вижте го следващия месец или вземете тази програма „Червено отместване“, която може да симулира дори „пълнолунието“ на 31 г. сл. Хр. в петък, 27 април.

Не, лесно се различава и можете ясно да видите, че това вече не е пълнолуние! И сега идва проблемът: Елън Г. Уайт винаги е казвала, че са й били показани тези решаващи сцени във видение. тя видях пълната луна в Гетсиманската градина, там с Исус и Неговите ученици!

Така че, ако допуснем човешка грешка при забелязването на новолунието и по този начин оставим настрана астрономическите изчисления, ние автоматично правим Елън Г. Уайт лъжец, защото на 27 април 31 г. сл. Хр. определено не е имало видима пълна луна в Гетсимания.

И ако ние самите направим Елън Г. Уайт фалшива пророчица, тогава адвентизмът е свършил още повече.

Друг проблем. Ако допуснем толкова големи грешки в изчисляването на FC луните, всъщност можем да се въздържим от изучаване на пророчествата, които се основават на празниците, защото всичко зависи от FC луните. Ако това беше решението, скъпи братя и сестри, тогава нашият Господ не беше разпнат през 31 г. сл. Хр. според астрономическите правила, които Самият Той установи като Създател. Тогава намерението на Исус не беше да почива в гроба на пророчески и астрономически предвидим седми ден събота. Тогава връзката между астрономията и пророчеството не може да бъде намерена, нито възможното истинско обяснение за многото лунни съботи в Библията. Тогава Христос просто знаеше предварително, че пазачите ще бъдат пияни през 31 г. сл. Хр. и нищо общо с астрономическото определяне на датите на празниците. Тогава можем също да забравим, че следният библейски стих съдържа каквото и да е позоваване на пророческото значение на слънцето и луната:

И Бог каза: Да има светила на небесната твърд, за да разделят деня от нощта; и нека бъдат за знаци и за времена, и за дни, и години: (Битие 1:14)

Вероятно този начин на мислене беше причината за 166 години от съществуването на нашата общност никой да не започне да се замисля над проблема, да се моли над него и накрая да намери истинското, красиво и хармонично решение.

Пред ужасна дилема сме, братя и сестри! Досега знаем само, че петък, 27 април, 31 г. сл. н. е. е астрономически грешен и че в този грешен петък в Гетсимания не е греела пълна луна, както твърди Елън Г. Уайт. Кой може да ни помогне да излезем от тази беда?

Решението на пазителите на лунната събота

В този тежък час лунните пазители на съботата, които са били обучавани по този проблем в продължение на много години чрез колекцията Grace Amadon, се предлагат като спасители на адвентизма, протягайки ръце, за да ни измъкнат от „плавните пясъци на времето“. Всеки, който не знае какво представлява колекцията на Грейс Амадон, трябва да знае, че това е огромна колекция от изследвания, представени на нашата Генерална конференция в началото на 1930-те години на миналия век. Грейс Амадон беше дъщеря на един от нашите пионери и беше изучавала библейския календар в продължение на десетилетия и беше стигнала до (погрешното) заключение, че истинският седми ден събота зависи от полумесеца. Генералната конференция, а именно Институтът за библейски изследвания, никога не е потвърдил, че това е вярно, но също така е пропуснал да проучи истинското значение на празниците, които наистина зависят от FC луните. Тази небрежност е причината тези изследвания да се появяват отново днес и са в процес на отказване на много от нашите членове от спазването на седмия ден събота в събота. Те искат да „преобразуват“ цялата адвентна църква към тази нова система. Те го наричат ​​„Великата календарна реформа“ или „Великата съботна реформа“.

Решението на пазителите на лунната събота за проблема от 31 г. е толкова просто, колкото и поразително...

Както споменахме по-рано, повечето от тях, подобно на евреите, търсят първия полумесец (с различни критерии, но това не трябва да ни притеснява) и започват своя метод за броене на съботата с него. Този първи ден от лунния месец е първата събота! Някои групи обаче запазват астрономическото новолуние като събота, която може да продължи от един до три дни. Така че човек има много какво да готви предварително като пазител на лунната събота, ако новата лунна събота продължава три дни. След това те продължават да броят, започвайки от първата събота и спазват своята събота на всеки седем дни след това. По този начин те спазват съботите си в определен месец на интервали от 7 дни, но денят от седмицата варира в зависимост от FC луната (или астрономическото новолуние), защото се пада на различни дни от седмицата в зависимост от началото на всеки нов месец. Те твърдят, че са открили истинската библейска събота и че са единствените истински и истински адвентисти от седмия ден.

Следователно те заявяват, че Исус почива в гроба в „събота“, независимо в кой делничен ден е починал. Първият ден от празника на безквасните хлябове, който винаги следва Пасхата, е церемониален ден за почивка („събота“ на еврейски) според Изход 23:7 и винаги пада на техния лунен „седми ден събота“. По този начин тип и антитип биха били изпълнени перфектно, дори ако Исус беше умрял в сряда, 25 април, 31 г. сл. Хр., защото за тях четвъртък щеше да бъде „седмия ден събота“, Нисан 15.

За тях всеки празник, който е описан в божествените правила по следния начин: „[този ден] ще имате свято събрание, няма да вършите слугинска работа в него” автоматично е събота. И тъй като денят след Пасхата така или иначе е обявен за събота, е напълно без значение в кой ден от седмицата ще се падне.

Уау, благодаря ви много, скъпи пазители на лунния шабат! Сега вие спасихте адвентизма и всички отново можем да спим спокойно. Отсега нататък всички ще използваме програмата „Точни времена“ и ще гледаме залеза, за да видим дали се вижда малкият полумесец. И тогава ще кажем на нашите работодатели, че ще си стоим вкъщи всеки месец в различни работни дни, което със сигурност ще ги направи много щастливи.

Не, приятели, не е толкова просто! Наистина, празничните съботи имат много сложен ритъм и не всички имат интервал от точно седем дни. В пролетните празници откриваме и правилото да броим седем пъти по седем дни след първия ден на празника на безквасните хлябове, за да стигнем до деня преди Петдесетница, като всеки от тези седми дни също е церемониална събота. Това преброяване обхваща три пълни месеца, но през втория месец вашите „съботи от седмия ден“ вече биха били извън ритъма на този божествен ред. Друг проблем за вас е, че Nissan 16, денят на първите плодове, един ден след първия ден на празника на безквасните хлябове, също беше обявен за събота. Какъв е смисълът на всичко това? Точно това: никой от вас не може да го обясни точно.

О, почти мога да пророкувам, че онези спазващи лунната събота сред вас, които предпочитат да използват астрономическите нови луни, сега ще твърдят, че това обяснява гореспоменатите несъответствия на тридневната поредна събота (Пасха, празникът на безквасните хлябове, първите плодове), тъй като новолунието може да продължи до три дни. Не, не може, защото празникът на Пасхата винаги е на Nissan 14, който винаги се пада на пълнолуние, а не на новолуние. забрави! Вашите обяснения няма да спасят адвентизма, а ще го доведат до по-дълбоки проблеми.

Единственото нещо, което можете да обясните по отношение на празниците е, че Исус, според вашата теория, е можел да умре през която и да е година, през който и да е месец през пролетта в който и да е делничен ден и автоматично щеше да си почине на церемониална събота в гроба. Но това не спасява адвентизма, защото ние ясно учим, че Исус е умрял на а Петък.

Не можете да обясните как трябва да се изпълнят другите съботи от пролетните празници, пророчески. За вас всяка церемониална събота е автоматично изпълнение. Вие премахвате истинския седми ден събота и обявявате церемониалната събота като свое собствено изпълнение. И така, всичко се изпълнява във всеки даден момент от времето и всяка година. Това са чисти глупости и нямат никакво значение!

Това, което предлагате като привидна подкрепа, води до пълното унищожаване на адвентизма, защото ни отвръщате от спазването на съботата на сътворението и ни карате да грешим. Така всички щяхме да загинем и Сатана щеше да постигне целта си.

Изборът

Следователно можем да избираме между следните опции:

1. Признаваме, че сгрешихме с петък и че Исус не беше разпнат в петък. Така че ще докажем, че „Йеруша“ е правилен.
2. Ние приемаме решението на Библейския коментар и заявяваме, че Исус е бил разпнат в петък поради „човешка грешка“. Това обаче предполага, че Елън Г. Уайт е била подведена с пълнолунието и не е истински пратеник на Бог.
3. Ние приемаме решението на лунните пази на съботата и забравяме съботата на съботата и започваме да спазваме нашите съботи в различен делничен ден всеки месец според полумесеца от сега.

Какъв вариант предпочитате? Всички те водят до края на адвентизма, какъвто го познаваме.

Или искате да видите истинското решение сега?

В този случай, моля, прочетете на Пълнолуние в Гетсимания - част II.